Село Балей може и да не е толкова добре познато като населено място, но всъщност се намира на територията на северозападна България. Там обикновено са ситуирани селата от областите Видин, Враца и Монтана, но има и доста села във влашка област. Въпросното село принадлежи административно към община Брегово, което пък е разположено точно на границата и е едно от най-отдалечените места за района. Само три км делят селото от водите на Дунав, като междувременно то е популярно и с това, че е най-северозападната точка за България. Това значи, че се намира и близо до река Тимок, чиито води текат много близо до селото. За съжаление част от водата е подложена на постоянно силно замърсяване от мина Бор, която развива дейност на територията на съседна Сърбия. В мината има немалък на брой пречиствателни съоръжения, които дават отрицателен ефект върху рибния свят в реката. Днес почти няма по-големи риби от 4 кг, а най-много са тези с тегло от половин кг.
Три км от устието на Тимок и още един до Брегово – такова е разстоянието на Балей до тези два важни за него участъка. Само тридесет процента от селските улици имат положена асфалтова настилка, а за покриването на останалите е използван материалът баластра. До Видин разстоянието е между 30 и 32 км, което и в двата случая означава не повече от половин час път с автобус или лека кола. Благодарение на поставения в селото централен водопровод, за местното население има винаги осигурена прясна и безопасна за консумиране питейна вода. Два основни отрасъла на икономиката имат потенциала да се развиват на територията на селото – става дума за селското стопанство и за туризма. На пръв поглед селото е доста отдалечено, но не бива да се забравя близостта му със Сърбия. Освен това между Дунав и Тимок има една местност или по-скоро масив, който и до днес не е силно обработван. Той носи името Ливези, а там евентуално биха могли да се отглеждат разнообразни селскостопански култури. До Сърбия наистина се стига много лесно благодарение на опцията да се използва международния път за коли и камиони.
Като типично влашко населено място, в Балей едновременно се говорят влашки и български. Към днешна дата прирастът на населението за съжаление е отрицателен, като тази тенденция е характерна за цялата северозападна част от страната. Младите жители на селото се насочват или към близкия областен град Видин, или директно към столицата София в търсене на по-високо заплащане. През 50-е години на двадесетото столетие край селото има стара мелница, която осигурява брашно. Тя работи благодарение на близката отбивка на реката, но сега е запусната и не функционира. Правени са разкопки за римско селище, което така и си остава ненапълно проучено. Румен Катинчаров ръководи проучвателните дейности на екипа, работил на терен в периода на 70-те и 80-те години на века. Той работи основно да открие находки от епохата на бронза и на ранното желязо. За известен период археолозите преустановяват работа, но след разкриване на некропола отново имат интерес да продължат с работата си.
